Компютърна поддръжка от Модус 2 ООДКомпютърна поддръжка

+ Компютърна профилактика;
+ Инсталация, конфигуриране;
+ Антивирусна и спам защита;
+ Сервизно обслужване;
+ Архивиране на информацията;
+ Контрол на достъпа;
+ Мрежи - дизайн и конфигуриране;
+ Сървъри - за приложения, файлови, за ел. поща и уеб;
+ ... и много други според вашите конкретни нужди.

Технологиите на студената война - те са тук и все още се използват

Първия наистина мобилен цифров компютър е бил доста по-смъртоносен от лаптопа или айфона.

От NERMIN HAJDARBEGOVIC - технически редактор @ TOPTAL

Аз съм дете от Студената война. Докато растях гледах как разполагат Pershing II и SS-20 в Европа, войната на съветите в Афганистан, малко VHS екшън с терминатори и Топгън. Югославия се опитваше да играе и на двете страни и известно време тази схема работеше добре. Всичко обаче се прецака няколко години след като берлинската стена падна с трясък.

Признавам си, че това е доста странно начало за технически блог, но повярвайте след малко ще започне да ви се изяснява защо. За разлика от много европейци, ние имахме добри отношения и с двете страни. Продавахме танкове на Кувейт и ракетна артилерия на Садам, купувахме евтино гориво и МИГ-ове от руснаците и в замяна им давахме някои неща, с които не можеха да се снабдяват директно от запада. Познавам някои хора, които се настаняваха в евтини хотели в Източен Берлин и пресичаха границата в Западен Берлин за да работят, да се забавляват и да пазаруват и после се връщаха през на практика неизползваните гранични пунктове като Чекпойнт Чарли за часове.

В едно такова излизане, баща ми ми донесе един Commodore C64 който се водеше игрална машина от Студената война. Повечето от видео игрите на 80-те, както и много от книгите и филмите бяха вдъхновявани от разни локални войни и от страха от ядрен апокалипсис. Когато стената падна, много хора сметнаха, че това ще е краят на надпреварата във въоръжаването и светът ще стане едно по-безопасно място. Май не се случи точно така, нали?

Все пак дългосрочният ефект от Студената война върху науката и технологията е доста по-значим от песента на Нена “99 червени балона” или Виетнамските филми на Оливър Стоун.

Минитман - Изследване на технологиите през Студената война

Ако четете това, вие вече използвате технология, разработена за военните от времето на Студената война: интернет. … и това не е всичко. повечето от технологичната инфраструктура, която сега приемаме за даденост, е била разработена или поне планирана през тези десетилетия.

Това съзвездие от GPS сателити около земята? Те не са били разположени за да гео-тагвате селфитата си или да си наемете возене от Uber. Те са били разработени за да подпомогнат американското стратегическо военновъздушно командване да достави стотици мегатони слънчева светлина до съветските цели с абсолютна точност. Интегралните схеми, транзисторите, изчислителните машини без движещи се части? Мда, те всички са разработени за въоръжените сили и са платени от американските данъкоплатци.

Ето ви един пример: аеродинамичната и смъртоносна междуконтинентална балистична ракета LGM-30 Minuteman. Тя не е първата ракета, но когато се е появила, тя е била революционна. Тя е била ракета с твърдо гориво, което означава, че може да отговори на заплахата и да се изтреля за минута, без да трябва преди това да се зарежда. От там идва и името и (minuteman - едноминутен човек). Твърдото гориво обаче е само част от всичко.Преди Minuteman, междуконенталните балистични ракети разчитали на аналогови компютри с механични жироскопи и примитивни сензори. Когато ракетата се насочвала към определена цел, тя не можела после да се смени лесно. В Minuteman за първи път се прилага масово компютър с общо предназначение, който включва автопилот и система за насочване на ракетата в един пакет, разположени в предпазна обвивка, за да издържи натоварването при пуска. В компютъра също така може да са заложени много цели, като той може да се препрограмира.

По това време транзисторите не са нещо ново, те са разработени много години по-рано от Bell Labs. Да, тези примитивни транзистори са били почти ексклузивно запазени за военно-индустриалния комплекс. Чичо Сам е бил единствения клиент за всички ранни компютри и чипове, като е харчил колосални суми. Tези ранни транзистори не предлагали нещо повече от вакуумните тръби, но са бели перфектни. По днешните стандарти те са били буклук. Никаква надежност и ако трябва да изстреляте няколкостотин ядрени глави да другия край на земята, вие не бихте желали системата за насочване да откаже веднага след като сте запалили свеща.

Така че какво правите като се сблъскате с проблем, който не може да се разреши с пари? Просто е: хвърлете вътре повече пари. Точно това направи и щатското военновъздушно командване. Те изгориха милиони, за да направят проклетите неща достатъчно надеждни, да се използват във враждебна обстановка и да издържат на стреса от екстремни ускорения към космоса.Това е известно като програмата Hi-Rel (Минитмън висока надеждност).



Първия наистина мобилен цифров компютър е бил доста по-смъртоносен от лаптопа или айфона.


Това свършило работа, но военновъздушните сили на САЩ получили малко повече от колкото искали първоначално. В опитите си да подобрят една оръжейна система, те всъщност дали голям тласък на техническата индустрия като цяло. Първоначално Минитмън били подобрени с нова система за насочване, базирана на микрочип с примитивна система за запаметяване с твърдо състояние. Тази реликва от Студената война е била на служба до администрацията на Кенеди за около 45 години като е получила много софтуерни и хардуерни обновления през годините. Така с разглеждането на на еволюцията на само една стратегическа оръжейна система, аз засегнах редица жизнени технологии, които ние смятаме сега за даденост: надеждни транзистори, чипове, памети с твърдо състояние, програмируеми компютри за масово производство и т.н. Минитмън е бил също и първия мобилен цифров компютър. Някои могат да оспорват, че заплахата за гарантирано взаимно унищожение е предпазило суперсилите от тотална война. Вероятно е така, но с тези действия, те също позволили на инженерите по целия свят да разработят технологии и концепции, които са приложими в различни страни на индустрията и клонове на науката. Тяхното реално наследство е в основата на всяка интегрална схема на планетата.

Капиталистическите пионери се опитват да монетизират

Какво би могло да е по-капиталистическо от монетизирането на инструментите за масово унижожение? Данъкоплатците са платили за тяхното разработване, не инвеститорите-капиталисти!
Шеговито може да кажем, че червената заплаха е създала Силиконовата долина. Наистина повечето от парите идват от данъкоплатците и повечето компании, които имаха яки връзки с военния комплекс, направиха пачки от технологии с двойно използване, които бяха разработили за военните. Помните ли лабораториите Бел? Няколко от техните най-добри умове отидоха да основат Fairchild Semiconductor а след още едно деситилетие основаха Intel. Насочващият компютър на Минитмън пък бе базиран на чипове от един друг полупроводников гигант: Texas Instruments.
Не оспорвам брилянтността на хора като създателите на Intel - Робърт Ноис и Гордън Мур. Нямам съмнения,че те биха оставили отпечатък в технологичната индустрия даже и без най-голамата надпревара във въоръжаването в историята, но е също така трудно да оспорим, че тази индустрия не би разработила със същите темпове ако нямаше финансиране от държавата. Да, данъкоплатците ефективно субсидират компютърната индустрия в продължение на десетилетия, но в по-далечна переспектива те вече не са такъв фактор. Westinghouse не се нуждаеше от субсидии, за да разработи перални и хладилници, защото търсенето на консуматорите беше високо. Така е, но в ранните години на компютрите на практика не е имало търсене. Затова и правителството е трябвало да изиграе своята роля.

Какво обаче получиха данъкоплатците?

Какво обаче получиха данъкоплатците?

Интернет, GPS, надеждни транзистори и чипове. Надпреварата през Студената война позволи всичко това.

Космическата и оръжейната надпревара дадоха тласък на редица технилогии, които на свой ред създадоха безкрайни бизнес възможности. Даже примитивните компютри имаха страхотно влияние върху индустрията. Те направиха енергийните мрежи и транспортната инфраструктура по-ефективни, помогнаха да се подобри безопастността на производствените инсталации, включително и на чувствителните химически и ядрени, промениха банкирането, комуникациите, забавленията и така нататък.

Най-важното обаче някак успяха да ни предпазят да се самовзривим с оръжията плод на тези технологии, като в същото време ние превърнахме сабите в плугове. Ако се върнем обратно през 50-те, и САЩ и Съветският Съюз имаха инициативи да се изследва използването на ядрена енергия за граждански нужди , но те не постигнаха кой знае какво. Не мощта на атома промени света, а скромния микрочип и съпътстващите технологии, разработени за безброй програми за отбрана.

Суперкомпютрите и техните аналогови предшественици, преди да оставят своя отпечатък и да победят Гари Каспаров на шахматната дъска, са се използвали за да симулират физически процеси, жизнено важни за разработването на термоядрени оръжия. Предимството в изчислителната мощ може да стимулира разстежа в безброй области. Компютърните симулации позволили на западната флота да разработи по-тихи подводници с нови витла, цифрово оптимизирани, за да няма кавитация. Цифровите сигнални процесори (DSP) направили сонарите много по-чувствителни и няколо десетилетия по-късно, много по-съвършени DSP позволяват на музиката да звучи много по-добре. CAD не се използва само за да се намалят радарно-отразителните повърхности на самолетите, те също направиха новите сгради и автомобили много по-евтини, безопасни и енергийно ефективни.

Някои от тези усилия завършиха в задънена улица, но повечето не. Един от моите любими примери е с Blue Peacock (синият паун) - британска атомна земна мина (да мина, а не бомба), която тежала 7.2 тона. Тъй като тя разчитала на технология от 50-те и трябвало да бъде заровена в германската провинция, инженерите осъзнали, че студът може да убие електрониката в мината. Затова те се опитали да измислят как да държат топла електрониката вътре. Решението било толкова нетрадиционно, че било взето за първоаприлска лъжа, когато било разкрито на 1 Април 2004г.

toptal blog image 1449827348660


Никакви пилета не са пострадали при писането на този материал, както и при програмата за разработването на атомната земна мина Blue Peacock.


В тялото на мината слагали едно пиле с достатъчно храна и вода, за да оцелее за една седмица, като тялото му ще излъчва топлина, достатъчна за да се запази електрониката на мината в работен режим.

Когато цивилните индустрии започнали да използват водещите технологии масово, качеството на живота и продуктивността нарастнали експоненциално. Нашите телевизори, коли, телефони, дрехите които носим, както и всеки продукт, който ползваме - те всички са благодарение на най-голямото разхищение на пари в историята. Разбира се ние имаме сега следи от Цитрониум 90 в нашите кости но в голямата схема на нещата, това е малка цена, която трябва да платим за високотехнологичният свят в който живеем и на който се радваме толкова много…. ооо и видео игрите също, тонове видеоигри.

Летящ старт за видео игрите

Видео игрите дебютират още с най-ранните цифрови компютри (даже и на някои аналогови също). Всъщност “Тенис за двама” - спорно е дали е първата игра с графичен интерфейс, е била разработена за аналогов компютър през 1958г. Все пак даже и враговете на Бонд не са имали компютри по това време, така че възходът на индустрията за видео игри е трябвало да чака развитието на хардуера.
До средата и края на 70-те, микрочиповете поевтиняват достатъчно за масово пазарно приложение. Тогава, след като има хардуера, трябвало само да се изчака някои софтуерни разработчици да намерят приложение на тези евтини чипове. Тъй като средния потребител не се е интересувал от скъпи и сложни компютри, които са разработени за едрия бизнес, вниманието се обръща към игрите: аркадни игрови конзоли и нескъпи компютри като ZX и C64.

Тези скромни машини стигат до милиони домакинства  като приковават едно поколение хлапета към цифровите забавления и създават възможности за разработчиците на игри. Конзолите и евтините компютри вкарват аркадните игри в дневната и отварят вратата на нова ера, създавайки милиони работни места в индустрията. Даже и в Съветския съюз играят Тетрис - първата игра зад стоманената завеса.

toptal blog image 1449827287601


Навлизането на нескъпи домашни компютри и игрови конзоли създава поколение отдадено на компютрите и програмирането.

Това не е само забавление. За разлика от конзолите, ZX и C64 са истински компютри и гениалните деца скоро намират нови приложения за тях. Те започват да правят демота, те започват да програмират. Вие навярно познавате някои от тези хлапета докато четете това, вие даже навярно работите с някои от тях.
Ако се интересувате от развитието на ранните видеоигри и какво е направила Студената война с тях, ви съветвам да проверите Nuclear Fruit; едно задължително четиво за изобретатели и геймъри, родени през 70-те и 80-те.

Тези младежи и девойки продължиха и разработиха ново поколение видеоигри, направиха успешни онлайн бизнеси, създадоха нови технологии и революционализираха цифровия свят в рамките на едно десетилетие. Едно поколение, което отрасна в постоянна заплаха от ядрена война, с фантастичните апокалиптични романи и филми, те помогнаха светът да стане едно по-добро място. Те не разработиха Skynet, вместо това те разработиха милиони мобилни и уеб приложения .

Така че до момента няма Терминатори, не още.


Студена война 2.0 и появата на нови заплахи

Това не е геополитически блог, но ако следите новините, вие сигурно знаете, че светът е едно доста разбъркано място. Не, краят на студената война не донесе век на мира и стабилността. Вече се говори за “Втора студена война” и даже по-лошо, за истинска война. Докато повечето от тези притеснения са търсене на сензации и преувеличения, все пак има доста реални заплахи. Страхът от ядрено унищожение почти си е отишъл, но така обичаната от нас технология е създала много нови заплахи и проблеми като започнем със запазването на личните данни и безопастността, до доста етически проблеми.
Не е много вероятно за радост да видим такава надпревара във въоръжаването, на която бяхме свидетели през 20-ти век. Но същата технология, която толкова улеснява живота ни и ни прави по-продуктивни, може също така да работи и срещу нас. Цифровата инфраструктура, на която разчитаме за да работим и играем е уязвима и може да бъде исползвана от престъпници, от враждебни правителства, от самотници и хора с извратено съзнанеие.

Тези нови заплахи включват:

  • Киберпрестъпност;
  • Държавно финансирана кибер война;
  • Разстройване дейността на автономните превозни средства;
  • Пробиви в сигурността на личните данни и кражба на самолочности;
  • Пробиви в системи за публично наблюдение;
  • Използване на криптирани комуникации за целите на криминални и терористични дейности

Всичко това отправя голямо предизвикателство и индустрията има проблеми с адекватни решения. Моят аргумент е прост: вече не ни е необходимо да разработваме фундаментални технологии, за да се отзовем на върха на геополитическата борба, но ние ще продължим да разработваме нови техники и методи за да се проследяват нови заплахи и проблеми. Това е един затворен цикъл, тъй като тези нови заплахи са станали възможни благодарение на нашата зависимост от цифровите комуникации и от достъпността до много технологии, които могат да се използват от враждебни организации и хора.

toptal blog image 1449827321238 bcdb76386b6f8bd02702d2cd6fbb17e7

Ново поколение от появяващи се заплахи отново обединява водещите технологични фирми и правителствата около една обща кауза.

Киберпрестъпленията се свързват обикновено с кражбата на самоличност и измамите с кредитни карти., но те вече не се ограничават само до това. Наличността на безопасни канали за връзка са позволили на престъпниците да навлизат в нови ниши. Дълъг път е изминат от романизираните сцени с проследяването на телефонни мрежи в САЩ от Стив Возняк. Някои сега предлагат наемане на хакери, други позволяват хостване на всякакво съдържание данни без да се задават въпроси. Някои са се специализирали в пране на пари, базари на дрога и така нататък. Най-голямата заплаха в това ново поколение кибер престъпници е, че вече не е необходимо да притежавате много умения, за да се замесите. С развитието на кибер престъпността, различните групи се специализират в различни дейности и всички те могат да бъдат наети.

Кибер престъпленията, финасирани от държави пък отправят сериозна заплаха към инфраструктурата, финансовите системи и националната сигурност. Обикновеният гражданин не може да направи много пред лицето на тази заплаха, затова няма да се спирам тук много на тях. Друга форма на икономическа война е например да отрежете достъпа до интернет на регион или нация. Това се е случвало - поради технически проблем, заради държавни решения или поради враждебни действия.

Дроновете за развлечение нямат много общо с военните дронове. Техния обхват и полезен товар са ограничени и докато военният дрон може да лети с часове, при любителските летателното време се брои в минути. Това разбира се не значи, че те не могат да се използват за престъпни цели - те могат да се вмъкнат в частната собственост на някого, да пренесат дрога през границата и даже да носят експлозиви. Автономните коли са още в началото на развитието си, затова не искам да разсъждаваме към множеството въпроси по отношение на сигурността, които ще се повдигнат с използването им.

Личната защита е най-голямото притеснение в интернет според обикновения потребител. Това е разбираемо - толкова много от нещата сме си изместили в интернет пространството излагайки данните си на риск. Не е нужно да сте някой специален, за да станете обект на кражба на данните. Много от данните онлайн изтичат след големи пробиви в сигурността и засягат големи групи потребители на дадена онлайн услуга. Хората ще продължават да изискват по-голяма степен на защита и клиентите ще изискват повече защита от софтуерните инженери (които не са някакви магьосници и не могат да гарантират абсолютна защита и сигурност).

Общественото наблюдение се прави обикновено от правителството и не представлява заплаха за индивида или за бизнеса. Все пак то е потенциална заплаха защото може да бъде компрометирано от недобросъвестни работници, от чужди правителства или чрез изтичане на данни. Друг проблем е цената, която плаща данъкоплатеца за това; системите за обществено наблюдение не са евтини и гълтат все повече средства.

Повечето правителства не биха се занимавали със ситеми за обществено видеонаблюдение и програми за метаданни ако не бяха изправени пред реални заплахи. Същите технологии, които са направени за да поддържат нашите комуникации и онлайн дейности защитени, могат да бъдат компрометирани от разни типове, които не бихме искали да срещаме в тъмна улица. Списъка съдържа мултинационални престъпни синдикати, терористи и анархисти. Все пак не всички комуникации трябва да са криптирани и безопасни. Например пропагандата/рекламата трябва да е общодостъпна за всеки и Интернет направи телефона най-големия мегафон в историята - с глобален обхват и безплатно. Може да използвате интернет, за да привлечете милиони хора към някаква добра кауза за броени дни, но същия принцип може да се приложи и за лоша кауза. Ако например целите да привлечете хора да се присъединят към култ на смърта, вие не се нуждаете от милиони, само няколко дузини са ви достатъчни.

Разликата между науката и научната фантастика

С цялата брилянтност на умовете си, писателите фантасти , които формираха поп културата на 20-ти век не успяха да видят истинското бъдеще, което ще дойде. Те например не предвидиха интернет и начинът, по който той повлия на обществото.

Съжалявам ако пръскам сапунения мехур, но Терминаторите и Изкуственият интелект не са заплаха и няма да бъдат заплаха в скоро време. Истинските заплахи са тук на земята и ние не можем да ги пренебрегваме. Вие не се нуждаете от Терминатор, за да се създаде хаос, всичко което ви трябва са няколко реда гаден код, който да разруши инфраструктурата и да предизвика всякакви проблеми. Не се нуждаете от супер интелигентна автоматика от бъдещето, която да сее разруха. Ebay не доставя Терминатори, затова е много по-лесно да си купите дрон, който да програмирате да достави пратка до определено място - дрога до дилъра или експлозиви до някой ВИП персона.

Това обаче не са най-големите заплахи - това са само потенциални заплахи, които са за холивудски сценарии, а не за технологичен блог.

Истинските заплахи са криминални по своята природа, но са в кибер пространството. Не трябва да местите физически нищо, за да прехвърлите мръсни пари или информация онлайн. Властите имат вече доста проблеми, за да са в крак с кибер престъпленията и като че ли ситуацията се влошава. Вярно е че в развитие държави нивото на престъпността намалява, тези статистики не рисуват пълната картина.Преди няколко седмици Британският офис за национална статистика (ONS) обяви голямо нарастване на нивото на престъпността в Англия и Уелс, с повече от 11.6 милиона нападения. Tрадиционните престъпления продължават да намаляват, но общата цифра сега включва и 5.1 милиона инцидента с онлайн измами.

Цената за борба с физическата престъпност намалява, но се увеличава цената за противодействие на киберпрестъпността. Аз вярвам силно, че индустрията ще трябва да инвестира много в защита, както правителствата да увеличават защитата и да предотвратяват престъпността.
Ако случайно не намирате тези заплахи за много вълнуващи, друго плашещо развитие е монополизирането на данните: един процес, в който индустриалните гиганти, които могат да постигнат такова предимство, разполагайки с огромна база данни, могат да заглушат всяка канкуренция и да спрат иновациите.


Да, наясно съм, че терминатори биха направили този материал много по-интересен, но ние все още не сме на този етап.

Източник: Cold War Tech: It’s Still Here, And Still Being Used